Доколко самотата е проклятие? Доколко тя е „занимание самотно” /цитат/? Въпрос на себеусещане (да не стигам пак до клишето за кучето и неговия „въпрос на вкус”). :) Самотата може да бъде и фетиш. Споделеното по-долу е наблюдение, което може да се окаже и само напразно изговорена половин страница, но какво пък? Нали за това сме хора – да обменяме мисли, та били те и неправилни.
Хипотетична ситуация. Имате партньор/-ка. Отношенията ви се развиват почти мълниеносно. Много преживявания. Много емоции. Реални! А вчера се навършиха три години, откакто общувате само виртуално. Там сте цар/царица! Няма нищо, което да ви се опре. Ловко манипулирате. От сърце се радвате на „клъвналите шарани” /пак клише!/. И изведнъж – „кулата от слонова кост” /цитат, не – клише/ рухва. „Глинените ви идоли” /свят цитат, безкомпромисно превърнат в клише/ са с омекнали крайници. Цялата ви тайнственост и майсторство трябва да излязат наяве. Не се справяте. Тук, вече, има и емоция. Неистово се борите през следващите три години да запазите баланса между виртуално и реално. И разбирате! „Няма такова животно” /абсолютно, стопроцентово клише, та макар и цитат/. Самотата, /не/ Санчо!!! /полуклише/ Тя ви трябва, за да получите пълното удовлетворение. Може и да общувате виртуално, но сте сами и можете да не си правите тоалет. Можете да се гърчите като червей. Можете да не си измиете ръцете дори. Никой няма да ви види. Никой няма да ви чуе дори. Самотата. Желана. Обсебваща. Носи удовлетворение – и психическо, и физическо. Е, не е ли фетиш? Майната му/й на парньора/-ката! Да се справи както намери за добре. Който фетиш разваля, без фетиш остава. /новоизлюпена поговорка/.
Не съм опитвала този фетиш, но го съпреживях от „близък” /дори това може да се превърне в клише, когато не е искрено/ човек, който не може да понесе реалността. Майната ми, нали?! :)
Самотата, тя е повече от фетиш, ако се замислим. Фетиш, който не само иска, но и взима много "жертви"! В лутането между желания и възможности, имаме реален шанс да попаднем в oбятията ѝ. Пак там отиваме, вървейки по пътя на егоизма, но това всички го знаем и не е достатъчно изострящо сетивата. Но, Тя - Самотата е неизменният трети член във връзката, особено когато такава се обособява след дълго виртуално пристрастяване от една страна, а още по-силна е когато партньорът е силна, духом, личност и не търпи възраженията на ограничението/каквото и да било/! Какво правим - потапяме се в нея и се гърчим до болка от собственото си перверзно удоволствие опитвайки се да завлечем и другия? А може би оставаме покорно без фетиша си, изчаквайки повеленията на доминиращия/ако сме подчинени/ или наградите, отредени ни от реалността и истината? Единствено този избор остава наш в с/м играта между илюзията и Живота!
ОтговорИзтриванеЗа мен бе удоволствие да се потопя във въпросите, поставени от Вас! Благодаря Ви, Lady_V!