Няма да разказвам за ново, уникално, неповторимо удоволствие. Няма да разказвам за интимни преживявания в най-малки подробности. Само ще си спомня нещо ново. Звучи ви оксиморонно ли? Повярвайте, не е. Дори ще цитирам Светата книга, колкото и неподходящо да се струва на моралистите това хора с извратено съзнание да го правят: „Новото е добре забравено старо.”
Още като малко момиче бях научена да гледам хората в очите. Още тогава разбрах, че хората, които наистина го правят, се броят на пръсти. Обикновено отклоняват погледа с резки жестове, напразно жестикулиране или излишно интимнечене. Аз също съм го правила. Неведнъж. Случаите, в които гледах в очите се броят на пръсти. Но се запомнят. До преди месец – с това, че трябва да бъдат забравяни.
Преди около месец се запознах с мъж. Още при стискането на ръцете, погледите ни се разтвориха един в друг. Сякаш той целият проникна в мен. Сляхме се в едно същество, което гледаше през един чифт очи. Пъстри. Любопитни. Любознателни. Цяла седмица – до следващата ни среща, - фантазирах как правим любов и докато стигаме до оргазъм (по закона на сексуалните фантазии – едновременно), очите ни осъществяват същото това сливане, както при първата ни среща. Така и се случи. И до днес, дори и да не се сливаме на физическо ниво, погледите ни преживяват най-върховния оргазъм. Харесваме се. Желаем се. И удволетворяваме това свое желание дори без да се докосваме.
Оказа се, че имам фетиш към очи. Или по-точно – към погледи. Само, че съм много претенциозна. Не толкова към цвета или големината им. Към това, до колко ще ме убедят да позволя проникване в моите.
Гледането в очи е също вид изкуство. Изкуството да приемеш другия, да му дадеш себе си, без да се страхуваш, че може да дадеш повече, или както казвате Вие - изкуството на проникването! Страхотна статия! Благодаря Ви!:)
ОтговорИзтриване