„Колко често мислиш за бдсм?”
Невинен въпрос. Никакъв. И изобщо не съм длъжна да отговарям. Но пък се замислих. Напоследък съм достатъчно ангажирана, за да не мисля за собствено удоволствие. И все пак! Въпроси нахлуха в съзнанието ми. Аз само ще си ги запиша. А ако ви се занимава, отговорете си за вас. Не е нужно да споделяте. Аз самата няма да напиша отговорите.
До каква степен съм допуснала това да стане част от мен?
Мога ли без него? Ако „да”, колко време?
Мога ли да бъда „нормална” (ако ви стряска, сменете го с „ванила”)?
Как се променят критериите ми за подходящ партньор?
Защо не мога да го направя ей така, за „спорта”?
Кога ще ми „мине” и ще продължа без да имам нужда да се връщам към тази част от живота ми?
Кого заблуждавам?! Та дори си направих нов блог и водя безсмислена кореспонденция с хора от другия край на света!
