неделя, 12 юни 2011 г.

Ванилия


Аромат на ванилия. Събужда сетивата ми.
Очите ми са широко отворени и виждат по-добре. Ноздрите ми пърхат като крила на пеперуда и попиват този аромат, който насища ума ми и провокира фантазиите ми. Докосвам прахчето ванилия и усещам върха на пръстите ми да потръпват и да желаят да се допрат до любима кожа. Да се плъзнат по нея и да я наситят с този аромат.
Ванилов пудинг. Оставям хапката да се спусне по езика ми и да го гали с аромата, който закодира тайните си послания върху него.
Ванилови свещи. Запалвам ги, за да държа цялото си същество будно и разюздано. Не мисля повече. Оставям се на аромата. Нека ме води. Нека ме прави щастлива. И красива. И желана. И желаеща.
Парфюм с аромат на ванилия. Цигара с аромат на ванилия. Наситен.
Тръгвам. Нека светът усети колко ванилова съм днес.
Е, не бъркайте с ванила все пак. Не съм чак толкова ... извратена. :)

Няма коментари:

Публикуване на коментар